Жената е виното на любовта ~ Евтим ЕВТИМОВ
Няма по-истинско вино от дамата, даже насън. Жената е дяволско вино, отлежало в Рая, нестинарско вино. Тя е една грешница, която причестява и обожествява хляба на земята, забъркан от небе. Едно небесно четиво, един небесен сън. Прилича на Вечна книга, в която на никое място не написа „ стига ”. Ненапразно от женски жанр са и душата, и гибелта, и змията, а знаем, че от змия извличат най-любовното лекарство. Именно по тази причина същинският мъж пие дяволското вино на дамата напряко от Сократовата чаша. Така усеща душата на виното, което като дамата, ту кипи като нежна лава, ту побеснява и полудява, ту прегръща, ту е поличба, ту е причестяване.
За същинският мъж дамите за обичане са доста, само че за разпятие е единствено една.
Вино и обич
Виновно ли е виното алено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на различен отива,
когато вкъщи й е студено.
Една звезда над дявола изгрява,
когато ангелът не я схваща.
Една обич, обич при различен намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете мощни не не помнят
даже и след житейските задания,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат същински пиячи.
Обич за любов
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка милувка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може през днешния ден да не дойдеш на среща
само че след ден,
само че след два,
само че след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от стихии платно.
Може дълго писма да не пращаш,
само че да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може единствено един път да целуваш
но тази целувка една
до последния мирис да гори,
до последния мирис...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
любов за любов.
Ще заровя очите си
Ако ти си отидеш за момент,
ще заровя очите си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само тъга оттова ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя
и трансформира се в черна неделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито зов.
Ако ти си отидеш за момент.
За две ръце
За две ръце, протегнати отсреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлота бих дал.
За две слова, от мене въодушевени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко желаех аз - по зрънце единствено,
по капка от отдалечен, чакан дъжд.
А ти пристигна като небе огромна
и всичко ми донесе внезапно.
Донесе ми от ветрове повеля,
пожари звездни, с цел да не страдам,
от тъга - песен, а от ария - мъка,
и аз не зная по какъв начин ще устоя
при тая среща - ранна или късна,
на тоя огън - древен или нов.
Ако сърцето ми в този момент се пръсне,
едно помни - било̀ е от обич.
Изображения: artmajeur.com, etsy.com
